С лавинообразна сила набира скорост „висящото кафе и хляб" в България. Само за пет дни от старта на инициативата в социалната група Facebook близо 22 000 души виртуално са харесали кампанията да дарят топли напитки, обяд, а дори и билет за опера на хора в нужда. Това коментира за Дарик Анастатия Карнаух, дамата в екипа от общи трима души, които основаха инициативата "Висящо кафе в България". Ежедневно се увеличават местата в столицата и страната, където хора в затруднение могат да получат своите вече платени чай, хляб или топла закуска.
Целият репортаж може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Вижте анкета по темата ТУК
Двама души влязоха в малко заведение в центъра на Варна, а зад бара е Марин Сотиров - един от първите, харесал инициативата „Висящо кафе". Той не за първи път влиза в медиите, известен е и от протестите във Варна, въпреки че категорично отрича да има връзка между масовото недоволство и появата на инициативата сега. Ето какво каза той:
"Правим в момента третото и четвъртото кафе, които ще бъдат изпити. Вчера имахме две изпити кафета и тези хора, които са в момента в заведението, ми изглеждат доста интелигентни, може би около 65-годишни, далеч от представата за клошари и роми, които бъркат в казаните и след това влизат в заведенията, за да пият кафе. В случая просто нищо общо нямат тези хора, които се възползват от инициативата. Различни са профилите. Вчера, например, дойде един човек, който го поканихме вътре. Той беше чул по радиото за инициативата, но не беше запознат за какво точно става дума. Ровейки в пепелника пред заведението и търсейки фасове, аз го видях и го поканих вътре. Човекът беше съвсем нормален, търсещ работа, безработен от 2010 г., занимаващ се с изработката на сувенири. Второто кафе, което също вчера дадохме, беше пак на един човек, който забелязахме отвън. Поканихме го, отказа ни. Тогава му предложихме в пластмасова чаша да му направим кафе, той се съгласи. Аз в последствие реших, че ако по този начин се използват кафетата, едно висящо кафе нека да е равно на две кафета в картонени или пластмасови чаши", разказа Сотиров.
В бара на Марин Сотиров вече има 15-16 предплатени кафета. Досега той никога не е правил кафе на непознат - нуждаещ се, освен на едно момче с тарамбука, на което дори е давал пари на ръка. Не си спомня и негови клиенти да са купували кафе или чай на нуждаещ се. Разбира се, инициативата „Висящо кафе" има и друга положителна страна, смята Сотиров и допълва:
"Всеки район си има някаква определена бройка от хора, които в неравностойно положение обикалят магазини и заведения. Те обаче влизат и започват да притесняват клиентите. Предпочитам този човек да дойда до бара, да си поиска едно висящо кафе, ще му направя с удоволствие, ще го поканя за седне да си го изпие на спокойствие, но не да притеснява клиентите. Ако влезе някой, а навън е студено и помоли за един малък коняк и нещо топло, няма да има проблеми", каза той.
Зад станалия известен в последните няколко дни термин „висящо кафе" се крие благотворителността. Идеята се заражда в италианския град Неапол. От години в кафенетата съществува негласното споразумение, че всеки може да поръча „висящо кафе", което да плати без да консумира. Това кафе е платено и ще чака своя клиент, който по различни обстоятелства не може сам да си го плати. Как се приема в България тази кауза, ето какво разказа един от организаторите на Facebook групата - Анастасия Карнаух:
"Неочаквано се разрасна всичко. Ние предполагахме, че може да има доста желаещи да се включат, но толкова много и толкова бързо, със сигурност не очаквахме. Стигна се вече до билети в операта в Пловдив. В много от малките градове се предлага и обяд, при който най-хубава част е, че не само се предлага, но вече има и желаещи да заплатят висящ обяд за някой друг. Това, което ни пишат на нас във фейсбук, е, че най-често това са някакви корпоративни клиенти, които имат възможност да почерпят и не се притесняват да купят една-две порции. Така че от едно кафе вече стигаме до цял обяд и цяла закуска. Още в самото начало се появиха коментари, че няма да има контрол и това няма да стига до нуждаещите се. Ние обаче сме готови вече със сайта, който ще стартира до няколко дни. Той ще бъде с карта на България, ще има градове и съответно заведенията ще бъдат отбелязани на улиците, на които се намират. Едно от приложенията към този сайт ще бъде рейтингова система, на която всеки посетител ще може да отбелязва това заведение с плюс или минус, в зависимост от това дали заведението изпълнява условията. По този начин се надяваме да има някаква форма на контрол, защото е невъзможно да обхванем всички заведения, включили се в кампанията. От друга страна не търсим сами заведенията, от самото начало се отворихме те да ни потърсят и това търсене да дойде от желанието да се включат. Ние се надяваме, че след като има желание, ще има и някаква форма на контрол", обясни Карнаух.
В навечерието на растящата благотворителност у нас излезе статистика на Европейската комисия, която за пореден път определя нивата на бедност у нас като тревожни. В България пет пъти повече хора от средното за ЕС търпят сериозни материални лишения. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения, пише още в анализа. България е най-бедната страна в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване.
Че в основата на инициативата стои идеята да помогнеш на човек в нужда, всички сме единодушни. Ще се самозалъгваме обаче, ако приемем, че нещата са толкова прости. Всичко зависи от добрата воля на всеки един от нас, решил да купи освен задължителното си сутрешно кафе и... едно "висящо". Дали обаче българинът е готов за подобна благотворителност, е въпросът, който зададе един от търговците на малки заведения за топли храни и напитки:
Висящо кафе е нещо, което е платено от някой за някой друг. Трябва аз, като човек, който правя кафета, това кафе, което платено, да го дам на някой друг. Обаче дали ще го дам. Това е отделен въпрос.
Скептично настроен ли си?
Много скептично настроен съм, защото много ни е рано.
Смяташ, че българинът не е дорасъл за подобен тип благотворителност?
Да, точно за такъв тип не е. Просто хората са много бедни и всеки ще иска да вземе нещо, което не е негово. Плюс това има определен тип хора, които ще минат по всички магазини и кафета, ще се организират и ще се възползват от тези "висящи" продукти. Просто манталитета на хората е такъв.
Не е ли възможно и хората от твоята страна, на щанда, да злоупотребят?
Не само, че е възможно, но със сигурност ще стане. Това е реципрочно и за двете страни. Въпросът е в какви размери ще бъде. Навсякъде по света всички тези неща, които се случват, винаги има и неприятни ситуации, но те винаги са в по-малък мащаб. В България е обратно. Предпочитам да отида в хранителни стоки, в който момчета и момичета представят един списък и казват това е нужно за там, и ти преценяваш какво да купиш. Това е по-добре, отколкото някой да е минал и платил нещо. Аз по принцип помагам от доста време на много хора, но това си е за мен. Важно е за мен, а не за другите. Хубава идея, но още й и рано.
