Българско „висящо” кафе (и хляб) в Испания

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg – „Задочен коментар".

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар" е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.


Идеята има над 100-годишна история. Започнала в е САЩ, после е позамряла, за да се възроди с пълна сила в Неапол. Легендата твърди, че е подета в наши дни от един журналист, който плащал по десет „висящи” кафета винаги, когато любимият му футболен отбор побеждавал. Днес тя е широко разпространена в Италия, България, Украйна, Русия, Холандия, Австралия и други държави.

В Испания този символ на обществена солидарност трудно си пробива път. Например от октомври миналата година на нарочна черна дъска в емблематичното мадридско “Café Comercial” на площад „Билбао” винаги има записани пет, десет, петнадесет предварително платени кафета. Рядко някой се възползва от „висящата” гореща напитка. Обяснението, което дават съдържателите на кафенето, е неочаквано: „Ние, испанците, не обичаме да показваме, че сме изпаднали в толкова тежко материално, та да не можем да си платим едно кафе”. Вероятно е така. Има хора, които живеят от социални помощи, но всяка сутрин закусват в „своя” бар.

Въпреки тази „национална характеристика”, практиката малко по малко започва да става популярна, благодарение – не на последно място - и на упоритостта на няколко тукашни сънародници.

Петя Пеловска-Тодорова работи в CuRadio – испанско радио в Кастиля-Ла Манча с ФМ честоти и интернет излъчване, създадено само от доброволци. Всеки понеделник от 18,00 до 19,00 тя води предаването Music Box, в което представя музикални хитове от вчера, днес и вечни. Пеловска-Тодорова пропагандира идеята за „висящото” кафе и информира слушателите за развитието на тази инициатива в България.

Не само това. Благодарение на нея в страницата на радиото ( www.curadio.es) се появява стикер с „висящ” хляб. Предлага го магазинът на Силвия и Даниел Пешеви в красивата с лагуната и плажа си Ла Мата (Торевиеха, провинция Аликанте, Валенсианска област). Те казват: „Въпреки нашите все още ограничени възможности, винаги отделяме по един „висящ” хляб. Надяваме се в скоро време да се чуе и на други места в Испания за тази инициатива”.

На фона на тежката икономическа, социална и политическа криза, обхванала почти всички европейски държави (в Испания 26% от активното население е без работа, сред чужденците безработицата е 36%, а сред младите – 50 на сто) да се разпространяват информации за тази солидарна инициатива в най-бедната страна на ЕС – България – е проява на честен професионализъм, активна гражданска позиция и подчертан патриотизъм.

Когато в иберийската държава на ден „умират” над сто малки и средни предприятия, да развиеш собствен бизнес (Mi Supermercado – My Supermarket) граничи с героизъм. Като се прибави и заделеният хляб, дейността на тези двама българи от Ла Мата е достойна за суперлативи.

Не е много ясно дали „висящото” кафе ще си пробие скоро път в Испания. Хората от “Café Comercial” са скептични. „Горделивият характер” на испанците е едната причина. Другата е, че в страната е развита добра система от помощи за най-нуждаещите се – средно годишно повече от два милиона души получават продукти от благотворителни организации, които от своя страна се снабдяват чрез т.нар. „хранителни банки”, където частни лица и компании правят дарения.

Въпреки това Петя Пеловска-Тодорова, Силвия и Даниел Пешеви и други сънародници твърдят, че ще продължат да налагат идеята, независимо от всички действителни или съчинени препятствия.

Показателно е, че докато в една или друга степен Лондон, Берлин, Хага, Париж плашат своите граждани с „използвачите” българи (и румънци), Мадрид говори за огромното мнозинство от установилите се тук сънародници точно обратното. Преобладаващото положително официално и обществено отношение на Испания и испанците към българите може би ще допринесе за възприемането на „висящото” кафе и „висящия” хляб... С български граждански привкус.