С писателя АЛЕК ПОПОВ разговаря Мила Гешакова
- Сам казвате, че новият ви роман "Сестри Палавееви в бурята на историята" е първият партизански роман, написан след края на комунизма. Защо избрахте тъкмо този период от българската история?
- Целта ми не беше да напиша история за епохата! Исках да разкажа една история, ситуирана в 40-те години, и нямах друг избор, освен да вляза в епохата, за да я предам по-автентично. Трябваше ми доста време, за да се освободя от задръжките, които имах, спрямо този исторически период. Отношението към него е деформирано от пропагандата на бившия режим и все още твърде поляризирано. Каквото и да каже човек, рискува да засегне някого. Дълго обикалях около темата като индианец, който се опитва да отмъкне парче месо от огъня, докато накрая ми падна пердето. Абстрахирах се от това какво ще каже тоя или оня и подкарах през просото. Ще го усетите в ритъма на текста. Събитията следват едно след друго, героите действат, без да се обясняват, а ситуациите възникват от само себе си. Романът не е исторически, а по-скоро"винтидж", каквото и да означава това. Що се отнася до хумора и иронията, вярвам, че те скъсяват разстоянието между полюсите, стапят ледовете на историята и ни помагат да превъзмогнем травмите .
- В тогавашните учебниците тези времена бяха изчистени от разказите за човешки страсти и нагони. Разруши ли романът ви митове?
- В тези митове отдавна никой не вярва и не това е целта на книгата. Би било доста евтино. Напротив, в това отношение романът е почти невинен. Е, има тук там някои сцени, които може и да шокират някого, но те са издържани по-скоро в естетиката на абсурда. В отдаването на една идея или религия има нещо, което определено носи еротичен заряд. Да вземем например романа "Тютюн" на Димитър Димов: за мен, образът на Лила всъщност е по-секси от този на професионалната съблазнителка Ирина. Но не това е най-важното. Моите героини по-скоро са повлияни от феномена girl power, което може да се преведе като "сила, упражнявана от момичета". Той се свързва с т.нар.
Трета вълна на феминизма и като термин е лансиран от попгрупата Spice Girls в средата и края на 90-те. Попиконите на тази вълна са Ксена: принцесата войн, Бъфи - убиецът на вампири, Лизбет Саландер и, разбира се, култовите анимационни тризначки - Power Puff Girls.
- Няма история за онези времена, в която да не присъства Държавна сигурност - каква е ролята и в "Сестри Палавееви"?
- О, Държавна сигурност да искате! Не ми се ще да слагам "спойлери", които биха разкрили сюжетната линия, но за мен лично беше изненада да науча, че тази служба е носила същото название и преди, и след девети септември. Значи има известна приемственост, може би не толкова изявена, колкото след десети ноември, но си съществува... Както е имало топла връзка между службите при всеки значителен исторически преход в Русия например. Аз, разбира се, не съм си поставил за цел да развивам нови конспиративни теории, но това е нещо присъщо за този жанр. А и обичам шпионските истории. Сянката на студената война присъства неизменно като предчувствие за онова, което предстои да се случи.
- Намирате ли нещо общо между гражданските конфликти по онова време и тези в днешни дни?
- Източникът винаги е бил един и същ - социалното недоволство и стремежът към справедливост. В началото на века обаче хората са разполагали с една сравнително цялостна теория, която е задавала по-ясна парадигма на борбата им. След като беше изпробвана на практика, тази теория даде системни дефекти, които доведоха до такива ужасяващи резултати, че днес едва ли някой сериозно мисли, че може да се приложи отново. Изобщо днес хората са много по-скептични към идеологиите - и с право. Но това като че ли им пречи да организират борбата и програмите си. Човек все пак трябва да стъпи на някаква философска основа, когато иска сериозно да промени нещо. Системното мислене се оказва важно, макар понякога да ни тласка към абсурдни крайности.
- Преди хората виждаха класовия враг в буржоазията, в богатите, днес - в монополите и ЕРП-тата. Виждате ли в протестиращите срещу монополите днес новите "гробокопачи на капитализма"?
- Хората не са равни и няма да бъдат. Именно затова е възникнала концепцията за равенството пред закона. Онова, което най-силно дразни българите, е усещането, че законите не важат за всеки. Че парите и властта купуват правото да притесняваш другите и да вършиш безчинства. Правовата държава е много силен инструмент за облекчаване на последствията от социалното неравенство. Тя създава рамката на едно по-честно съревнование между хората и легитимира победителя. В един честен мач на победените може и да им е тежко, но поне си дават сметка, че другият е играл по-добре, и ако спортсменският дух надделее, може дори да го поздравят. Но когато мачът е опорочен, у победените се поражда чувство на ярост, а победителят се озърта неспокойно и гледа час по-скоро да офейка от терена с незаслужената награда, която вече се превръща в плячка.
- Гражданският бунт взе и своите жертви - вече 6-има се запалиха от отчаяние, бедност и безнадеждност. Няколко семейства се самопогубиха. Може ли тази вълна да бъде спряна?
- Идеята, че победителите отмъкват всичко, а победените се хвърлят на лъвовете, може и да работи на арената на Колизеума, но не обещава нищо добро за държавата. Вижте и Римската империя докъде я докара! Човешкият живот не е само състезание. Тук определено пренатегнахме пружината и ако някои хора си спомнят с известна носталгия за времето преди 1989-а, това вероятно се дължи и на липсата на стрес в ония години. Всъщност стрес винаги е имало, но от по-друг характер: по-скоро битов, отколкото екзистенциален. Или обратното.
Но във всеки случай не и всичко едновременно. В обществото трябва да има живец и духът на конкуренцията тласка човешкото развитие напред. Но редом с него винаги са действали не по-малко могъщите сили на сътрудничеството, на кооперацията и солидарността.
И ако трябва да сме честни, именно те са причината човешкият род да бъде днес доминиращ вид на тази планета. В един момент човекът е изтръгнал закона за естествения подбор от ръцете на природата и това е била първата голяма крачка към възхода му. Нито популацията на лъвовете, нито тази на тигрите, вълците и акулите е познавала някога такъв разцвет.
- Новото време роди и "висящото" кафе, хляб, цигара, опера, екскурзия - по италиански образец, "24 часа" реагира веднага с "висящ" вестник. Плащаш две, взимаш едно, а другото оставяш за беден. 18 000 последователи във фейсбук, разраства се с неудържима скорост в цялата страна. Защо чак сега?
- Рано или късно се достига до един предел - хората осъзнават, че отношенията между тях не се свеждат само до продаване и купуване. Не всичко е бизнес, макар че сиренето продължава да бъде с пари.
Разбира се, това е нещо, което дълбоко в себе си те винаги са знаели, но под влияние на медийната среда и суматохата на ежедневието системно са изтиквали на заден план. Дългата икономическа криза, съчетана с трагичните събития от последния месец, сякаш накара хората у нас да си спомнят усещането за общност. Накара ги посвоему да се смирят, да усетят несигурността на материалното и да потърсят други източници за вътрешен комфорт. Токувиж започнали и повече да четат.
- Какви са знаците и посланията, които виждате в каузата на тази анонимна благотворителност?
- Едва ли някой се заблуждава, че тези малки жестове на съпричастност могат да решат тежките социални проблеми. Но те създават една по-човечна среда и отправят сериозен укор към институциите, чиято задача е да помагат на нуждаещите се - по възможност, без да ги унижават. В укрепването и развитието на социалните институции няма нищо популистко. За равнището на едно общество се съди по отношението към старите и болните хора, към децата и лудите. А, да не забравяме и животните! Някой може би ще попита ревниво: а кой ще се погрижи за останалите? За здравите и нормалните? Мисля, че те се нуждаят не толкова от грижи, колкото от възможности. Човек има преди всичко дълг към себе си. Да цени живота си, да развива интелекта и способностите си, да брани правата и свободите си. Човешкото достойнство е извоювано от хиляди знайни и незнайни смели хора по цял свят и нека не сме ние тези, които ще предадем техните усилия и жертви.